ЗАДРЕЗГАВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; задрезгавèя, -èеш, мин. св. задрезгавя̀х, прич. мин. св. деят. задрезгавя̀л, -а, -о, мн. задрезгавèли, св., непрех. 1. Започвам да дрезгавея, да просветлявам или да притъмнявам при разсъмване или при свечеряване. Утрото задрезгавя.
2. Безл. задрезгавява, задрезгавее. Започва да се появява дрезгавина, да дрезгавее. Навън задрезгавя. Скоро щеше да настъпи нощта.
ЗАДРЕЗГАВЯ̀ВА СЕ несв.; задрезгавèе се св., безл. Задрезгавява. Първи петли пропяха. Когато се наместиха в гъстака, вече се задрезгавяваше. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 193-195.
ЗАДРЕЗГАВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; задрезгавèя, -èеш, мин. св. задрезгавя̀х, прич. мин. св. деят. задрезгавя̀л, -а, -о, мн. задрезгавèли, св., непрех. За глас – ставам дрезгав. От студа гласът му задрезгавя.