ЗАДРОБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; задробя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Започвам да дробя. А из върбето покрай реката ония ти славеи, .., като задробиле ония дивни свирни, ех, можеш ли да им се наслушаш! Т. Влайков, Съч. I, 50. Децата задробиха хляба. задробявам се, задробя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)