ЗАДРУ̀ГА ж. 1. Съдружие от лица на кооперативна основа за съвместна стопанска дейност. Има и задруги, образувани за съвместно обработване на земята, като добитъкът и дребният земеделски инвентар остават частна собственост. Г. Белев, КР, 41. В Сливенската, Котленската, Елено-Твърдишката планина много често се срещат каракачански стада или цели задруги с кехаи, около които пастирите се сдружават лятно време. Й. Радичков и др., ГСП, 151-152. Осигурителна задруга. Товаропреносваческа задруга.
2. Истор. У южните славяни – патриархална челядна общност с общи средства за производство, общо домакинство и общо ползване на благата на задружния труд; семейна община. Дълбоко в земята са корените на славянските челядни задруги: по двайсетина души живеели под един покрив, задружно коренили вековните гори и ги превръщали на ниви, заедно работили земята, на една трапеза се хранели. А. Каралийчев, НЗ, 199. Славяните дойдоха на Балканите със своето родово общество. Според Иречека славяните тогава живеели в семейни съюзи или задруги. Ив. Хаджийски, БДНН I, 11-12. Където минаваше [Симеон] през селищата, а по тия места от отдавнашни времена бяха заседнали славянски задруги, хората ги срещаха сърдечно. А. Гуляшки, ЗВ, 70.
3. Геол. Съвкупност от скални или въглищни пластове, отложени последователно в един и същи басейн. Най-често въглищните находища се състоят не от един, а от няколко въглищни пласта (пластова задруга), залегнали на известно разстояние един от друг. Х. Попйорданов и др., ПИ, 306. Благодарение на различната плътност на скалите се определя дълбочината, характерът и положението на нееднородните скални задруги. П. Мандев, СПВ, 47.