ЗАДРУГА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Истор. Член на задруга (във 2 знач.). И понеже в рода или задругата няма частно присвояване на плодовете на труда, то този общ труд върху обща собственост още по-малко обособява и противопоставя на другите отделния задругар, взет като стопанска и нравствена единица, със свои отделни интереси. Ив. Хаджийски, БДНН I, 93. – Изпъдиха ме от задругата. Само друг изпъден задругар би разбрал Драгана. А. Дончев, СВС, 198.