ЗАДРУГА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до задруга (във 2 знач.) и до задругар. От векове работата и производството се извършва на задругарски, кооперативни основи. Г. Караславов, Избр. съч. III, 401. Все пак тлаката днес си остава една от най-здравите традиции на задругарска взаимопомощ. Ив. Хаджийски, БДНН I, 77. Внимателно, убедително ученият ще се стреми да ни покаже как от кротката прелест на задругарската етика постепенно се идва до хищната алчност на капиталистическото общество. Е. Каранфилов, Б III, 285.