ЗАДРУЖА̀ВАМ1, -аш, несв.; задружà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Рядко. Започвам да дружа с някого. Задружих с Мария, по-късно към нас се присъедини още едно момиче от класа, така станахме три приятелки.
ЗАДРУЖА̀ВАМ2, -аш, несв.; задружà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Остар. и диал. Задружавам се. Аз ли съм виновен, че са си разделили капитала на малки купчинки, когато задружени около един по-решителен и опитен партньор, те би могли с една миза да ми разбият банката в прах и пепел. Ал. Константинов, Съч., 189.
ЗАДРУЖА̀ВАМ СЕ несв.; задружà се св. непрех. Остар. и диал. С предл. с. Сдружавам се с някого; задружавам2. Аз съм аз и другият – друг. Но тогава, когато виждам у другия, не чуждия, а другаря, с когото се задружавам, с когото съм заедно, това вече прави моето съществуване пълноценно, цялостно. Амв., 2011, бр. 2, 12. // Само мн. За две и повече лица. – сдружаваме се; задружаваме2. И той тога отговори: / „Ай ти сестро Ангелино! / Како оба се барафме, / така си се задружифме“. Нар. пес., СбБрМ, 196.