ЗАДРУ̀ЖНО нареч. 1. С общи усилия, колективно; дружно1. Най-напред се събраха майсторите от папукчийския еснаф и като каза всеки един по колко обувки повече ще приготви тая година, решиха да си набавят задружно каквото им беше нужно за работа. Д. Талев, ПК, 140. Като ни взеха земята, събрахме се наедно да живеем. Колкото земя ни остана, орем я задружно. А. Каралийчев, ПГ, 159. Нека прочее да обърнем всичкото си внимание на това, що е полезно, и да работим задружно и сговорно за общото добро на народа си. У, 1871, бр. 12, 178. Трите тези правителства [турско, английско и маджарско] противодействуват задружно да са реши Източният въпрос не за в полза на християните в Турско. НБ, 1876, бр. 40, 156.
2. Заедно, вкупом; дружно1. – Смърт на султана! – викаха задружно всички. Ст. Дичев, ЗС I, 540. Бяха двадесетина души и наредени по двама един след друг, маршируваха задружно. Ст. Дичев, ЗС I, 455. // За пеене – в един глас; стройно, хармонично, дружно. Пеем задружно.
3. С взаимно разбиране, сговорно; дружно1. Двамата млади съпрузи живееха сговорно, задружно. Д. Талев, ЖС, 103.