ЗАДРУ̀СВАМ, -аш, несв.; задру̀сам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да друсам. Колата ни залюля и задруса / по мекия шосеен коловоз. Н. Марангозов, ЯВ, 88. Детето се раздвижи неспокойно, изплака, тя само посегна, та задруса люлката и пак се отпусна. Г. Караславов, ОХ II, 524. Той хвърля всичко това на огъня, оправя с ръка увисналите си мустаци и радостно задрусва ръката на гостенина. Й. Йовков, ПК, 68. Дойчин дигна двамата сватове, сложи ръце върху раменете им и задруса ситно хоро на място. К. Петканов, ЗлЗ, 208. По стръмното колата задруса силно. задрусвам се, задрусам се страд.
ЗАДРУ̀СВАМ СЕ несв.; задру̀сам се св., непрех. Започвам да се друсам, да се треса. Тежката кола се задруса по паважа край стари здания. К. Константинов, СЧЗ, 50. – Сега ядеш салам и пиеш бира, ама може да дойде време и да ядеш българска попара – продължаваше да мърмори Щерьо и възхитен от шегата си, се задруса от смях. Д. Кисьов, Щ, 126. Калина захлупи очи на земята и раменете ѝ се задрусаха от глух плач. – Стояне, много ме е страх да не те убият! К. Петканов, П, 89.