ЗАДРЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; задръ̀гна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Започвам да дръгна. Тя бързо се мушна в стаичката и задръгна вкочанясалата си коса пред счупеното огледалце. Ст. Даскалов, СД, 481. Той задръгна крака си, беше го ухапал комар. задръгвам се, задръгна се страд. и възвр. Банята се изпълни със смях, говор и закачки. Босната скочи, задръгна се по дебелите меса и викна: – Ей, солдатите преди нас са ни надробили някакви трици, ама да видим, какво ще излезе от тях. Ст. Чилингиров, ПЖ, 164.
ЗАДРЪ̀ГВАМ СЕ несв.; задръ̀гна се св., непрех. Разг. Започвам да се дръгна. – Абе джанъм, Бедрос, какво сте се задръгнали с този пусти Висарион Висарионович, оставете го по дяволите, срамота... Ал. Константинов, Съч., 198.