ЗАДРЪ̀НКВАМ1, -аш, несв.; задръ̀нкам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да дрънкам1. Когато глъчката стана съвсем непоносима, средният от седналите около масата взема звънчето и задрънка, колкото му сила държи. Ст. Чилингиров, ХНН, 156-167. В тоя миг на бюрото ожесточено зазвъня телефонът, прекъсна за миг, после още по-силно и припряно задрънка. П. Вежинов, ВП, 110-111. Кавалджиите засвириха кротка игра. Гривните и нанизите задрънкаха, заискриха на слънцето. К. Петканов, П, 66. – На всеки един от нас на края на месеца ще задрънкат в джобовете по две хиляди левчета. С, 1954, кн. 3, 93. Та ще дойдат, а? Пак тая сваха, като ще ми задрънка, забръщолеви. Ив. Вазов, НП, 173. Пойди, пойди, мое сиво стадо – / да задрънкат медни званци, да ме чуе младата невеста, / дека седи у мила градина. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 393. задрънквам се, задрънкам се страд.
ЗАДРЪ̀НКВАМ СЕ несв.; задръ̀нкам се св., непрех. Разг. Започвам да се дрънкам, да се разправям.
ЗАДРЪ̀НКВАМ2, -аш, несв.; задръ̀нкам, -аш, св., прех. Диал. Започвам да дрънкам2, да разбивам, разчепквам вълна, памук, парцали. задрънквам се, задрънкам се страд.
ЗАДРЪ̀НКВАМ3, -аш, несв.; задръ̀нкам, -аш, св., прех. Диал. Задявам, закачам, безпокоя някого. Недей ме задрънква да си свърша работата, че като стана, та ще ти стане собата тясна! Ст. Младенов, БТР I, 713. задрънквам се, задрънкам се страд.