ЗАДРЪ̀СТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от задръстя като прил. 1. За улица, пространство – който е изпълнен с хора, животни, автомобили и е непроходим. Настана суматоха, с обща уплаха всички се втурнаха към задръстения вход. П. Михайлов, ПЗ, 106-107. Движех се по задръстения плочник. Край мен пухтеше животът: омнибуси и автомобили. М. Вълев, ПСС, 14. // За помещение, пространство – който е изпълнен до краен предел. Една вечер пред задръстен работнически салон се изправи млад човек и почна да декламира „Червените ескадрони“. А. Каралийчев, С, 200-201. Задръстен склад.
2. За отвор, канал и под. – през който не може да преминава течност, въздух и под.; запушен. Поправиха се отводненията на 4 градски чешми и се отпушиха задръстените стари водопроводи в лозята. ВОбВ, 1923, бр. 85 [еа]. Проблемите на града не идват просто от запушени шахти, а от задръстена канализация.
3. За система, устройство, уред – който е претоварен и престава да работи.
4. Прен. Който е затрупан, претрупан с иформация, подробности. Програмите са задръстени не само с теоретични постулати, но и с излишен, много често неподходящ илюстративен баласт, който само губи все по-ценното учебно време и за учениците, и за учителите. Вид., 2015, бр. 43, 2.
5. Разг. Пренебр. Който не се държи естествено и върши или говори неуместни неща; смотан, захлупен. Много хора си мислят, че съм задръстена, но аз съм просто свенлива и неуверена.