ЗАДРЪСТЕНЯ̀К, мн. -ци, м. Разг. Пренебр. Човек, който е задръстен, смотан; смотаняк. Има породи за всеки вкус – простаци, полиглоти, задръстеняци, както и един, дето мечтае да се ожени и да има дете. ЛИК, 2007, кн. 4 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)