ЗАДРЪ̀СТЯМ, -яш, несв. (диал.); задръ̀стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Задръствам. Той се вмъкна между ниските лещаци, които задръстяха дола, и се въвря в гъсталака. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 158-159. На няколко места трябваше да се спираме, докато се разтъпчи народът по улицата, който задръстяше свободния ход. З. Стоянов, ЗБВ II, 30. Добрите му страни [на режима] произлизат от умереността: пречиства кръвта, довежда до минимум токсина и азотистите частици, които задръстят черния дроб, възбужда нервните центрове. ИС, 1904, кн. 10, 1. задръстям се, задръстя се страд.
ЗАДРЪ̀СТЯМ СЕ несв. (диал.); задръ̀стя се св., непрех. Задръствам се.