ЗАДРЯ̀МАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от задремя като прил. Който е изпълнен с тишина, спокойствие, неподвижност. Когато каруцата навлезе в задрямалото градче и когато Ленко видя, че по улиците не се мяркаха никакви стражари и войници, той се и учуди, и поуспокои. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 206. Един страшен вик процепи задрямалото поле и заглъхна без отзвук. Г. Караславов, Избр. съч. I, 226. Листакът стоеше неподвижен в задрямалия въздух. Ив. Вазов, Съч. ХII, 133.