ЗАДРЯ̀МВАНЕ ср. Отгл. същ. от задрямвам. Легне да спи. Из главата му се завъртява хаос от безсмислици, които – със задрямването – добиват все по-чудноват, фантастичен вид. Ил. Волен, МДС, 153.


Източник: Речник на българския език (онлайн)