ЗАДТЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анат. Който се намира зад тила. По своя външен вид сивото украинско степно говедо е с груба конструкция. Главата е дълга, груба, с добре развит задтилен гребен. Кр. Генджев и др., Ж, 26. Косичките на тила изпадват и лекарят установява размекване на задтилната и задната част на теменните кости. ВН, 1952, бр. 166, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)