ЗАДУ̀ВАМ1, -аш, несв.; заду̀я, -у̀еш, мин. св. заду̀х, св., прех. и непрех. Диал. Започвам да дуя, да духам.
ЗАДУ̀ВАМ2, -аш, несв.; заду̀я, -у̀еш, мин. св. заду̀х, св., непрех. Диал. Побягвам, отивам, отправям се нанякъде; духвам. – Ще ни стовариш при Вардимското блато, после си вземай платата и задувай, накъдето щеш. Ст. Дичев, ЗС II, 19. Понякога сутрин в неделя Куман се измъква и задува по къра да гони пъдпъдъци. Г. Краев, Ч, 33. Задул из гората. Н. Геров, РБЯ II, 67.