ЗАДУ̀МКВАМ, -аш, несв.; заду̀мкам, -аш, св., прех. и непрех. Разг. Започвам да думкам; забумквам, забумтявам, задумтявам. Задумка с големите си ръбести юмруци по рамката на прозорчето, та разтърси скрежа по стъклата. И. Петров, ЛСГ, 5. Задумка ли той барабана, за да прочете някоя кметска или министерска заповед, всички наостряха уши. Д. Казасов, ВП, 46. Те [катунарите] нощуват тук. Скоро лумват огньове, задумкват дайрета, засвирва върбова свирка. П. Незнакомов, СПП, 216. Цялото село беше дошло на сватбата. От тъмни зори задумкаха тъпани, запискаха тънки гайди. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 391. задумквам се, задумкам се страд.