ЗА̀ДУХ1, мн. няма, м. 1. Голяма лятна горещина, при която тежко се диша; жега, задуха1. Хладната софийска вечер гонеше дневния задух. Д. Кисьов, Щ, 28. Баба Спаса Наскова се престраши. С котел в ръка тя се затича към северната врата, за да донесе от чешмата вода и да помогне на припадналите от задух и жажда. Г. Караиванов, П, 68. Лятно време, задух, па затова софрата беше сложена на пруста – на ветринка. М. Георгиев, Избр. разк., 95. Преваля пладня. Задух страшен. / И всеки дигне взор уплашен, / с ръкав избрише си челото / и дълго гледа към небото. П. К. Яворов, Съч. I, 46.
2. Застоял, нечист въздух, обикн. в затворено помещение; задуха1. От вратата ме посрещна един задух и един дъх на нещо разпарено, дъх от натопени кожи. Т. Влайков, БСК I, 508. Непоносим задух изпълняше мрачното подземие. М. Марчевски, П, 16.
3. Прен. Обикн. със съгл. опред. Среда, обкръжаващи условия, обстановка, които потискат; атмосфера, задуха1. Тая мисъл от по-рано още го чоплеше и съблазняваше. А кога зе да се блъска и да дири изход от домашния задух, търсеният изход неусетно някак се свърза с това негово съкровено желание. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 287-288. И тъй се нижат нощи, дни безчет. / Изпитана система! Дребни свади, / игра на нерви, задух, теснота. / Пресъхва бодрост, гаснат сили млади, / смразяват се най-близките в света. Бл. Димитрова, Л, 131.
ЗА̀ДУХ2, мн. няма, м. 1. Астма. Както седеше на стола, Горанов започна да диша на прекъсване и тежко – обаждаше се старият задух, който беше му останал от годините на нелегалния живот. Ст. Марков, ДБ, 329. Задухът в гърдите го караше да диша тежко и шумно дори когато седеше неподвижно. Д. Димов, Т, 228. Нанашки страдаше от задух и трябваше често да си отдъхва. П. Славински, ПЗ, 115. Отец Матей лекувал ревматизъм с бъзе, задух – с татул. Зл. Чолакова, БК, 43.
2. Затрудняване на дишането; задушаване. Вълнуването му [на Раковски] беше неразбираемо, прекъсвано от задух, от кашлица и кръв. Ст. Дичев, ЗС I, 548. Почувствува задух, извърна се на гръб и притисна с ръка сърцето си да го укроти. К. Петканов, ДЧ, 220.
– Друга (диал.) форма: зàдуш.