ЗАДУ̀ХВАМ, -аш, несв.; заду̀хам, -аш, св., прех. и непрех. 1. Започвам да духам (в 1, 2, 3, 4 и 7 знач.). Изведнъж плисна пороен дъжд, задуха силен вятър. М. Марчевски, П, 243. Прохлада задуха от тъмнозелената Витоша. А. Каралийчев, ПГ, 103. Захърка и задуха големият мях. Й. Йовков, Ж 1920, 44. Милена се разшета. Излезе на двора, събра сухи клечки, върна се, сложи ги в огнището и ги запали. Наведе се и леко задуха на пръстите си, за да ги стопли. Сп. Кралевски, ВО, 117. „У-у, майчице! Изкипя ми яденето!“ Тя бързо се спусна към тенджерата, отхлупи я и задуха пяната: „Пуфф! Пуфф!“. М. Кремен, СС, 47.
2. Безл. задухва, задуха. Започва да духа. Слънцето се замъгли. Задуха. Цветята затвориха чашки, огънаха се. М. Смилова, ДСВ, 233.
◊ Друг вятър задухва / задуха. Разг. Положението, обстоятелствата, условията започват да се изменят, не са като преди. Обърне ли се времето, задуха ли другият вятър, къде ще иде Манчо. С комунистите ли? Кр. Григоров, И, 36. Какъвто вятър задуха. Разг. Каквито условия, обстоятелства ще се създадат (като предпоставка за някакво действие). Накъдето задуха вятъра; <според> както задуха вятъра. Разг. Съобразно със съществуващите в момента условия, обстоятелства или създалото се положение (с оглед на някакво действие, обикн. за лична изгода).