ЗАДУША̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят от задушавам1 като прил. Който затруднява дишането. От хълма се разстилаше надолу на облаци черен барутен дим с киселив, задушаващ мирис. П. Славински, ПЩ, 152. Народният войвода, измъчван от болестта, която го беше налетяла, се раздираше от дълга, задушаваща кашлица. Ст. Дичев, ЗС I, 371. Или е заловен, или убит. /.. / Гърлото ѝ схвана / задушаващата примка на скръбта. Бл. Димитрова, Л, 106. Лете, когато слънцето напича, въздухът става сух, задушаващ, а над нивите ляга гъста мараня.