ЗАДУ̀ШВАМ1, -аш, несв; заду̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Остар. и диал. Задушавам1; задушам. По тялото му минаваха вълни от горещина, които се редуваха с обливане от студена пот, а тютюневият дим го дразнеше и задушваше. Д. Димов, Т, 135. Мислите ѝ се объркваха и късаха, задушваше я страшна мъка. Й. Йовков, ЧКГ, 290. Сълзите ѝ дойдоха на помощ и в тях се изля половината поток на кипящето чувство, което я задушваше. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 68. – „Никотиана“ обсебва всички чужденци и задушва дребните фирми и комисионери. Д. Димов, Т, 115-117. Стрина Венковица, погъделичкана от тия похвали, като задушваше по-раншното си недоволство, изпитваше една приятност и дори гордост, дето невястата ѝ е така хубаво пременена. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 249.
2. Обикн. св. Жарг. Установявам любовни отношения с някого; свалям. Разбрах, че братовчедът ми от София е задушил на морето едно момиченце от Созопол. задушвам се, задуша се страд.
ЗАДУ̀ШВА МЕ несв.; заду̀ши ме св., непрех. Остар. и диал. Задушава ме. Задушвало го в гърдите, не можел да си поема дъха. Й. Йовков, А, 107.
ЗАДУ̀ШВАМ СЕ несв.; заду̀ша се св., непрех. Остар. и диал. Задушавам се; задушам се. – Там са щели да правят кладенец за поста. Стигнали до сто метра дълбочина, а вода все нямало. Работниците взели да се задушват и една нощ избягали. Й. Йовков, ЧКГ, 193. Навред по света се ширеше страданието. Горяха села и градища, избухваха мини, умираха хиляди и хиляди млади хора, задушваха се в мрачни скривалища старци, жени, деца. М. Грубешлиева, ПИУ, 239.
ЗАДУ̀ШВАМ2, -аш, несв.; заду̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да ду̀ша.