ЗАДУШÈВНО. Нареч. от задушевен; сърдечно, интимно, искрено. Гласът му е сипкав и дори развален, но понякога, особено в по-ниските ноти, той изведнъж прозвучава задушевно и топло. Й. Йовков, Разк. I, 31. Споменът за далечното отечество даваше странно красноречие на словото му, то се лееше свободно и задушевно. Ив. Вазов, Съч. ХII, 183. Той не притежаваше стихийния огън на Захари-Стояновото слово, но умееше да говори с хората задушевно. В. Геновска, СГ, 292. Ние си приказваме сега още по-сърдечно и по-задушевно. Т. Влайков, Пр I, 320.