ЗАДУ̀ШНО. Нареч. от заду̀шен; душно. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. а) Означава, че някъде има задух1, че е трудно да се диша. Лете е непоносимо горещо, задушно и най-слаб ветрец не разклаща тръстиките на блатата. Й. Йовков, Разк. II, 7. Надвечер небето се покри с облаци, стана задушно. К. Петканов, ОБ, 23. В стаята беше тихо, горещо, задушно. Д. Талев, ПК, 100. В клуба бе задушно, миришеше на прах, на пот и на нещо неопределено, но тежко, трудно поносимо. Г. Караславов, ОХ IV, 157. Па по едно време, когато у стринини Венковичини отново стана задушно и животът им вкъщи натежня, Тинка току зе нещо да линее. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 286. б) С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва затруднение в дишането, трудно диша. На Ненка уж ѝ се спеше, а не можеше да заспи; беше ѝ задушно. Ил. Волен, МДС, 32. Беше му задушно и сне калпака си. Й. Йовков, СЛ, 115. – Аз бях зле, много зле – подхвана възторжено владетелят. Нищо не ме болеше – само ми беше тясно и задушно, нещо все ме издуваше отвътре и не ми даваше покой. Г. Караславов, Избр. съч. V, 254.