ЗАДЪ̀ВКВАМ, -аш, несв.; задъ̀вча, -еш, мин. св. задъ̀вках и (диал.) задъ̀вчих и задъ̀вкам, -аш, св., прех. Започвам да дъвча. После се изправи, извади втвърдения сакъз, сложи го в уста, задъвка равномерно и тръгна пак подир Общи. Ст. Дичев, ЗС II, 647. Възвит настрани, той се обърна още повече, задъвка от мезето и си зафифика едновременно. Ст. Чилингиров, ПЖ, 18. Андон го изгледал със замислени очи, сякаш искал да си спомни нещо много важно, но не могъл и задъвкал стрък трева. Д. Вълев, Ж, 110. Тая случайна мисъл ѝ запали главата и силно я възбуди. Седна на дръвника и без да иска, задъвчи долния край на престилката си. К. Петканов, ОБ, 167.