ЗАДЪ̀ДВАМ, -аш, несв.; задъ̀дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Започвам да дъдна. Някъде в дълбочините на отредите задъднаха тъпани. А. Гуляшки, ЗВ, 341. По улицата затрещяха каруци, задъдна трактор. А. Гуляшки, СВ, 105.


Източник: Речник на българския език (онлайн)