ЗАДЪЛБОЧÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от задълбоча като прил. 1. Който притежава способността да прониква дълбоко в същността, в съдържанието на проблемите и явленията. Противоп. повърхностен. Велесчани имат критичен дух и една скрита динамика. Тя ги прави добри търговци, задълбочени учени и философи. Д. Спространов, С, 73. Задълбочен изследовател.
2. Който засяга, разкрива или доказва най-важното, същността на проблемите и явленията. Противоп. повърхностен. Историческата мисъл издигна на по-високо равнище своята методология и се възмогна до по-задълбочено вникване и обяснение на историческите факти. Ив. Унджиев, ВЛ, 7. Тук – в мълчаливото присъствие на неговите вдъхновени скулптурни творби, се водеха задълбочени разговори върху изкуството. НК, 1963, бр. 19, 1. Задълбочен анализ. Задълбочен отговор. Задълбочени знания. // Обикн. за изкуство – който е дълбоко осмислен и насочен към вярно, правдиво представяне, разкриване на действителността. Силата на художника се проявява не в лекото, външно описателство, а в задълбоченото пресъздаване на сложни с вътрешната си композиция сцени. С, 1951, кн. 5, 166. Свободни от наследството на фалшиво актьорничене, младите дават проста, задълбочена, реалистична игра. Н. Фурнаджиев, МП, 135.
3. Който съзнателно е насочен, устремен към даден обект или върху някакъв проблем; съсредоточен. Задълбочен поглед. Задълбочено внимание.