ЗАДЪ̀НВАМ1, -аш, несв.; задъ̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Поставям, заковавам дъно на нещо, обикн. на буре. Противоп. издънвам. – Тикнете го в бурето и там да си дири късмета! Издъниха едното буре, натъпкаха в него малио брат и пак го задъниха. Ламар, ПР, 89. Добрите лозари изливат буретата още в края на лятото, задънват ги и спокойно чакат времето на гроздобера. // Разш. Затварям, запушвам дупка или отвор. Георги щеше наново да ги [гостите] изведе, но Гана се препречи и задъни вратата с едрата си наляна снага. – Как може! Чаках ви за обед, не дойдохте, сега малко закуска! Ст. Даскалов, СЛ, 296.
2. Разг. С местоположението си затварям някакво пространство, проход и под. или запълвам, изпълвам някакво пространство. Макар тази фасада да е към улицата, обикновеният достъп до църквата е през портала на северната ѝ страна, която е оформена също като фасадна стена и задънва вътрешния двор на Сорбоната. М. Бичев, АНВ, 196. Ограничихме се само да посетим селото Баня, което задънва, откъм юг, хоризонта на Чепинската долина. Ал. Константинов, Съч., 258. Селяните в пазарен ден задънваха мегданчето с коли и стока.
3. Прен. Разг. Изпращам някого да отиде в място, край и под., които са отдалечени от селище или от даден административен и културен център; забивам2. Аз съм от полските села, бях виждал гора, но се оказа, че едно е да си я виждал, туристически или с учебна цел, а друго – да те задънят на участък двайсетина километра от най-близката помашка махала. Н. Хайтов, ПП, 61.
4. Прен. Непрех. Разг. Задънвам се (в 4 знач.); задълбавам2, забивам се. Минахме през една поляна, току-що разорана от глигани. И Радка, и аз се поуплашихме, но войничето, което пазеше този край, дойде при нас да ни успокои: – Отзарана ги видях как задъниха в гората! Н. Стефанова, РП, 103.
5. Диал. Преграждам задната част на кола, каруца със специална дъска, щит, за да не пада нещо (Ст. Младенов, БТР).
6. Диал. Скривам нещо дълбоко навътре, в дъното на някакъв предмет, помещение и под. На заранта събрала своите венчилки и рустовите си премени, накитила ги хубаво в новия ковчег и ги задънила в скривалището. Т. Влайков, Съч. II, 35. // Прен. Забождам, вкарвам нещо в земята по-дълбоко, отколкото е необходимо. – Много ми е притрябвала вашата прехвалена дълбока оран – пресече ме Даньо. – Задъните зърното, а сетне се чудите защо не може да поникне и нивата остава келява. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1897, 4.
7. Прен. Диал. Забравям, затрънявам (Н. Геров, РБЯ).
8. Диал. За дъждовни или градоносни облаци – покривам небето така, че да не се виждат слънцето и синевата. Откъм Тимока наваляха камурести облаци, задънваха небето над границата. Някъде задудна гръмотевица, след нея втора. Н. Нинов, ЕШО, 57. задънвам се, задъня се страд. Тя е тясна къса уличка, с не повече от трийсет къщи и се задънва от високия зид на училището. М. Грубешлиева, ПП, 32.
ЗАДЪ̀НВАМ СЕ несв.; задъ̀ня се св., непрех. 1. Разг. Заставам в дъното на нещо и затварям, запушвам, препречвам отвор, дупка в него. ● Обр. Драган (показва картата): – Това е Трансваал, а това е Оранжската република. Павел: – Жълтото? Виж как приличат на сърмà. Ама се задъни в гърлото на англичаните. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 137.
2. Разг. Настанявам се в тясно или прикрито място като в гнездо; загнездвам се. В миналите смутни времена селото се е преместило и задънило навътре в глухата, тясна и мъчнодостъпна клисура. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 9.
3. Диал. Прониквам някъде навътре, откъдето не мога да изляза. Че като тръгна да си дири къщата, че като се забатачи още повече из еврейските улици, па минува час, минуват два часа, задъни се в някоя къща – няма изход. Ал. Константинов, БР, 57.
4. Диал. Влизам, навлизам дълбоко навътре в гора; забивам2, задълбавам2. Кога влезе чловек в някоя гъста гора, па се задъни на навътре. Ал. Дювернуа, СБЯ, 677.
5. Диал. За небе – покривам се с плътен слой дъждовни или градоносни облаци. А дъждът не секваше. Небето се задъни, не просветваше и педя синева. М. Яворски, ХСП, 249.
ЗАДЪ̀НВАМ2, -аш, несв.; задъ̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Започвам да дъня, да бия някого.
– Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.