ЗАДЪ̀НЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от задъня1 като прил. 1. Който има дъно, който е снабден с дъно. Вкопаната в земята бъчварница на Стойчо светулкаше и буботенето продължаваше да излиза от нея като из задънено буре. Ст. Даскалов, БМ, 58.
2. Прен. Разг. За улица, площад и под. – който няма изход в единия си край. Кръшнаха в задънена улица, почукаха на избеляла от старост врата и зачакаха. К. Петканов, МЗК, 123. Когато приближи черквата, той остави пътя, сви вляво и влезе в задънен сокак. Ст. Дичев, ЗС I, 505.
3. Прен. Разг. За населено място или езеро и др. – който е разположен в отдалечено или прикрито място. Вчера ходихме с Ектора на село Вердикал. Селце малко, бедно, диво, задънено в цветуща долина. Ив. Вазов, ПЕМ, 70. Каква страшна картина е представлявало това мълчаливо езеро, задънено в дълбоките завои на тия купове планини. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 38.
4. Диал. За път, площад и под. – който е изпълнен с нещо, обикн. хора, коли и др.; задръстен. Погледът му току се насочва към задъненото мегданче, дето му се мярка едно височко момиче с дълга плитка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 191.
◊ Задънена улица; задънен сокак. Разг. Положение, от което няма никакъв изход; тежко, безизходно положение. Каквото и да се случва днес, не бива да губите контрол. От рано се пригответе, че може да се намерите и в задънена улица. Мон., 2007, бр. 2831 [еа]. – Слушай, Николчо – започна той сериозно и загрижено. – Ти добре виждаш в какъв задънен сокак сме сега. Или ще има България, или няма да има. В. Геновска, СГ, 501.