ЗАДЪ̀НЯМ, -яш, несв. (диал.); задъ̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Задънвам1. Почернелите балкански върхове, които задънят простора, са завили мъгливи чалми. П. Тодоров, И II, 151. И прахове за кашлица има, ама изветрели и не помагат на населението. Дядо Слави три месеци ги пи и колкото ги гълта, повече кашли и се засинява от зор.– Абе, Енчо, дума той на фелдшера, файда нема бре! Колкото ги пия, пò ме задъня в гърдите. Пап., 1940, бр. 60 [еа]. задъням се, задъня се страд.
ЗАДЪ̀НЯМ СЕ несв. (диал.); задъ̀ня се св., непрех. Задънвам се.