ЗАДЪРДÒРВАМ, -аш, несв.; задърдòря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Разг. Започвам да дърдоря. – Хе, мое пиле, как ли ти тупка сега клетото сърчице – задърдори ѝ бабището. Ил. Блъсков, Лат., 1885, кн. 9, 12. Моята съседка е много приказлива. Като задърдори, не можеш да я спреш.