ЗАДЪ̀РПВАМ, -аш, несв.; задъ̀рпам, -аш, св., прех. Започвам да дърпам, да тегля. Той задърпа поводите бързо, нетърпеливо, ала конят не променяше своя равномерен ход. Д. Талев, ПК, 392. Жена му бързо прибра децата си, хвана и мъжа си за лакътя и силно го задърпа, та да се отстранят от пътя на агите. Ст. Дичев, ЗС II, 75-76. Но додето колегата затича, ледът се спука под краката му и той цамбурна в студената вода. Повърнах се, подадох му ръка и го задърпах. Ал. Спасов, С, 12. Задърпа от яд дебелите си мустаци. Й. Йовков, ЧКГ, 124. – Тръч! – тупна той гега до овцата, лакомо задърпала влажни стръкове отстрана. П. Тодоров, И I, 6. задърпвам се, задърпам се страд. Някой напъна вратата на одаята отвътре. Вратата на одаята пак се задърпа. Й. Йовков, ЖС, 108-109.
ЗАДЪ̀РПВАМ СЕ несв.; задъ̀рпам се св., непрех. Започвам да се дърпам. – Стрино, подай момчето да яхне мечката за здраве! Детето уплашено се задърпа. Д. Марчевски, ДВ, 80. Внезапно две силни ръце го сграбчиха отзад и му уловиха лактите. Радоил, стреснат, се задърпа. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 84. Първият път го беше довела майка му през миналото лято и той си спомняше за толкова привлекателни неща, че сега неспокойно се задърпа от баща си и като се откъсна, прилепи се до една от витрините. П. Здравков, НД, 17.