ЗАДЪ̀ХАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от задъхам1 като прил. 1. За човек – който диша ускорено и тежко. Срещу тях притича задъхан млад мъж със сухо лице и живи, черни очи. Д. Талев, ГЧ, 337. Една дебела, безформена, задъхана дама се блъсна в запасния генерал. Г. Караславов, Т, 40. На входа на пещерата се изправи едрата снажна фигура на Митре Абдураман, а до него се изпъна един селянин, задъхан, пребледнял. Д. Спространов, ОП, 339.
2. За глас, говор, реч и под. – който е прекъсван от тежко, ускорено или неравномерно дишане. Началникът на първа противопожарна служба грабна телефонната слушалка от ръцете на дежурния и я опря до ухото си. Отсреща се обади задъхан глас: – Ако ще идвате, тръгвайте по-скоро. А. Каралийчев, ТР, 50.