ЗАДЪ̀ХВАМ1, -аш, несв.; задъ̀хам, -аш, св., прех. Причинявам някому тежко и ускорено дишане. Аз чувствам до лицето си топлотата на устни, които се доближават – на раменете си трепета на десница, която ме обгръща – в гърдите си прилива на едно море нежност, която ме задъхва. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 247. Злобата против безсрамието Веригарово го задъхваше. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 68.
ЗАДЪ̀ХВАМ СЕ несв.; задъ̀хам се св., непрех. 1. Дишам тежко и ускорено поради физическа умора, недостиг или замърсеност на въздуха, силна горещина, заболяване и под. Като приближавахме вече до върха, почнах да се задъхвам, като че почена да ми тъмнее пред очите и ми мина даже през ума, че може да ми припадне. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 59-60. Пъшкането на борците [елените] се засили, от устата им капеше пяна, чуваше се как пращят силните им стави, как се задъхват с изплезени езици. Ем. Станев, ЯГ, 110. Виждаха се около петдесет-шестдесет мъже, жени, деца, които работеха като мрави, превиваха плещи под тежки товари, горяха в слънчевия пек, задъхваха се в тежкия, прашен въздух. Д. Талев, И, 13-14.
2. Прен. Обхванат съм от силно вътрешно напрежение под напора на някакво чувство или психическо състояние, което нарушава равномерното ми дишане. Дельо изведнъж се изправи, страшен, с изпънати сухожилия на врата, с изцъклени очи и изпсува яростно, като се задъхваше от злоба. Д. Добревски, БКН, 251. Аз се обръщам и хуквам направо през житата. Тичам и се задъхвам от вълнение. К. Калчев, ПИЖ, 154. Сърцето ѝ биеше до спукване, главата я цепеше, тя се задъхваше от болки, от тревога и страх. Г. Караславов, Тат., 238.
ЗАДЪ̀ХВАМ2, -аш, несв.; задъ̀хам, -аш, св., непрех. и прех. Остар. и диал. Започвам да дъхам. Той силно задъхал и няколко пъти лакомо нагълтал чист въздух. Ст. Ботьов, К (превод), 17. И пресен аромат задъха / от билките и от цветята. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 137.