ЗАДЯ̀ЧВАМ, -аш, несв.; задя̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Със специален религиозен обред посвещавам някого за дякон. Отде го зачу владика, / на Найден хабер проводи: / Де да е Найден, да дойде, / да дойде да го задячи, / задячи, още запопи. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 69. задячвам се, задяча се страд.

ЗАДЯ̀ЧВАМ СЕ несв.; задя̀ча се св., непрех. Диал. Ставам дякон (Ст. Младенов, БТРI).


Източник: Речник на българския език (онлайн)