ЗАÈКВАМ1, -аш, несв.; заèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Само несв. Страдам от говорен недостатък, който се изразява в задържане и повтаряне на отделни звукове, срички и думи или в неестествени паузи в потока на речта; пелтеча. Той заекваше, като при по-мъчните думи отмяташе глава назад и често-често смигаше с лявото си око. Ст. Чилингиров, ПЖ, 14. Цялата работа е, че заеквам и препъна ли се в някоя дума, изчервявам се, запетлавам се и бързам да млъкна. Н. Хайтов, ПГ, 92.
2. Говоря със затруднение, като че страдам от говорен недостатък, или правя неестествена пауза, като прекъсвам в средата на думата (обикн. при силна психическа възбуда – смущение, изненада, страх и под.); пелтеча, запъвам се. Всички забелязаха как боляринът Калота пребледня и ръката му върху дръжката на меча затрепера, когато за трети път чу думата „ламя“. – Ти вввидя ли я? – заекна той. Н. Хайтов, Л, 16. Когато Яко видя пистолета, ужасът му стана неописуем. – Мо...мо...мо... – почна да заеква той. Д. Димов, Т, 251. – Тази сутрин съм така гладна, че бих изяла две кифли! Пърл вижда как момъкът се изчервява и как смутено заеква: – М-моля, купете си още една, мис... Б. Йосифова, БЧМ, 152. Слюнките на светиня му се изгубиха, гърлото му засъхна и на два-три пъти той просто заекна, като ученик при първа любовна изповед. Г. Караславов, Избр. съч. II, 285. Виолета се спря пред стареца и го попита кого търси. – Аз имам по-голямо основание да ви питам какво правите в моята къща – заекна от възмущение Чардаклиев и очилата му блеснаха. Д. Кисьов, Щ, 253.
ЗАÈКВАМ СЕ несв.; заèкна се св., непрех. Диал. Заеквам1. – Не зная, отче духовниче – отговори жената, като се заекваше и гледаше смутено пред себе си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 144. Ванко иска да го запита защо плаче, но странно, не може да отвори уста и само се заеква. М. Грубешлиева, ПИУ, 304.
– Други (остар. и диал.) форми: заèцвам, захèцвам.
ЗАÈКВАМ2, -аш, несв.; заèкна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Започвам да екна2, да искам настойчиво нещо от някого; заврънквам, задрънквам3, задявам2. Бабичката ронеше сълзи като порой. Аз мислех да я заекна да ми разправи, научила ли се е после, как е извадил Златко очите на потурчената си жена и как я убил. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 56. заеквам се, заекна се страд.
ЗАÈКВАМ СЕ несв.; заèкна се св., непрех. Диал. Заеквам2. Това чувство на уважение го и спираше досега да се заекне пред нея за Цабриковия задир, който му се нравеше. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 94. – Та в черква стана дума, говореха за ваша Фанка – заекна се тук по-младата гостенка и като се обърна към Стефка, каза с ръкомахане: – Аз, Стефано, такъв мазник не бих ни погледнала. А. Страшимиров, Съч. I, 229.
– Други форми: заèцвам, захèцвам.