ЗАЕМА̀Ч м. Остар. Книж. Заемател, заемник (във 2 знач.). Там, дето данъците са тежки, селянецът работи за лихвата на банките, а неговата нива, неговият чифлик бива сякога сиромашки, не произвежда нито десетата част от онова, което той би произвел, ако господарят имаше свой капитал и не ся смазваше от даждията и от заемачите. Лет., 1873, 161.
– Друга форма: заимàч.