ЗАÈМВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от заемвам1 и от заемвам се; заемане1. По време на заселението на българските славяни следователно е можело да стане заемване на известно число латински думи от тези малочислени, но по-културни останки от романски произход. МПр, 1927, бр. 3 [еа]. Барбаризми изобщо са наричат чуждестранните думи и обръщения, които могат да са заменят с равносилни думи от народния език. Подобни заемвания наричат са еще с името на народа, от когото са заети, например латинизми, галицизми. Т. Шишков, ТС, 37-38.
ЗАÈМВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от заемвам2 и от заемвам се; заемане2.