ЗАÈМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Спец. Който е свързан със заемане на книги, документи, с книгообмен. Нейният заемен картон в читалищната библиотека е отдавна изписан и към него е прибавен допълнителен лист. Й. Демирев и др., ОС, 62. – Малко четат нашите хора! Преглеждал ли си заемната книга? Повече художествена литература търсят. А. Гуляшки, СВ, 290. Заемна бележка. Заемна служба.
2. Банк. Който се отнася до заем, до сключване на заем. Кредит по заемна сметка.
3. Който може да се заеме. Заемен капитал. Заемна вещ.
4. Като същ. заемна ж. Помещение в библиотека, където читателите получават поръчаните книги. На втория етаж на читалището има книгохранилище за 10 000 тома книги, заемна и читалня.