ЗАЕМОПОЛУЧА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Банк. Лице, фирма, институция или държава, което (която) взема, получава заем от парични суми или вещи при определени условия за връщане; заемател, кредитополучател. Заемополучателят предлага стартирането на проект, който да бъде изпълнен от фонд „Републиканска пътна мрежа“. ДВ, 2008, бр. 35 [еа]. При ипотечната сделка вместо да даде назаем пари на заемополучателя, банката купува въпросната вещ от продавача и я продава на купувача на по-висока цена.