ЗАЕРГЕНУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Разг. Започна да ергенувам. Откакто Ариф заергенува, тя изпитваше към него и страх, и почит. Б. Несторов, АР, 274.
ЗАЕРГЕНУ̀ВАМ СЕ св., непрех. Разг. Заергенувам. Работата му в дюкяна бе тръгнала от хубаво по-хубаво. И отворен му беше вече пътят саалам да се заергенува. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 194.