ЗАЕСЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заесеня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Разг. Обикн. с предл. с или в. Навлизам в есенния сезон, започвам есента в някакво състояние или някъде. – В полето е както всякога – отвърна той. – Само че някои наши хора тази година мислят да заесенят с жътвата. Не излизат по нивите. А. Гуляшки, СВ, 113. – Ще трябва да понатиснем частника, Станкуле, инак работата няма да се свърши. Ако чакаме всичко да стане доброволно, ще заесеним, както и запролетихме. Ст. Марков, ДБ, 119. Ако се затегне суша, можеш да заесениш с борч. В. Ченков, ПС, 9. И тази година ние заесенихме в родното село на баща ми.