ЗА̀ЕШКИ нареч. Диал. Като се скача с двата крака едновременно.
– От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.
ЗА̀ЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от заек1 или на заек1; зайчи. Доктор Робев взе евангелието, подвързано със заешка кожа и златна везба по корицата. Д. Спространов, ОП, 189. – Ръката ми оздравя. Горихме я с вряла заешка мас, налагахме я с живовляк и раната зарасна. А. Каралийчев, НЗ, 27. Най-много заешка вълна се получава от ангорските зайци. Г. Ралчев, ДМЖ, 53. Дворът беше нашарен от къдрави заешки следи. Ем. Станев, ПЕГ, 57. Заешко месо.
2. Който се отнася до заек1, който е свързан със заек1. Щом снегът се стопи, заешкият лов стана труден. Ем. Станев, ПЕГ, 103. Само тук-таме дърветата се отдръпваха и разкриваха малки зелени полянки – заешки игрища, по които слънцето пилееше шарени сенки. О. Василев, УП, 23. Заешкото храбро племе / от старинно още време / бе спечелило отвред / неприятели безчет. СбХ, 42. Заешка порода.
3. Прен. Който е типичен, характерен, свойствен за заек1. – Господин Банков – полушепнешком говореше Селимски, но Луканчето имаше остър заешки слух и ловеше добре всяка дума на Селимски. В. Нешков, Н, 363. Изпърво писарят бързо заспа. Но сънят му беше заешки: от най-малкия шум отваряше очи. Ив. Хаджимарчев, ОК, 200. Той бе ловец и от постоянна мисъл за зайци лицето му бе добило заешка физиономия. Елин Пелин, Съч. II, 100-101. Стажантът бе един млад момък с продълговато лице, дълъг сплескан нос, изпъкнали заешки очи – изобщо грозен човек. Д. Калфов, Избр. разк., 354.
4. Като същ. заешката ж. Етногр. Комичен сюжетен народен танц от Самоковско, в който участват ловец, куче и зайци. Застъпени са танци от почти всички области на нашата родина – кюстендилска ръченица, заешката, кукли, моряшки танц. ВН, 1962, бр. 3278, 4. заешко ср. Месо от заек1; заешко месо. Ако е останал доста сос и е по-рядък, заешкото се изважда и бульонът се сгъстява с малко брашно или нишесте.
◊ Заешка кръв. Разг. Доброкачествено таниново вино. Матейчо също вдигаше чашата си към светлината на полилея и с тон на познавач подкрепяше Цеков: – Екстра винце. По нас на такова казват заешка кръв. В. Нешков, Н, 276. На трапезите се слагаха млечни сомчета и се пиеха ароматични мискети и гъсти южни вина „заешка кръв“. Д. Калфов, КР, 49-50. Заешка сянка. Диал. Аспарагус (в 1 знач.). Заешка устна. Мед. Вродено разцепване на горната устна у човек. За да се отстрани „заешка устна“, хирургът трябва да премести неправилно разположената червена ивица, да я постави на място и да събере краищата на разцепената устна. СП, 1958, бр. 137, 4. Лилиан таеше горчивината от уродливата си заешка устна... НК, 1958, бр. 35, 1. Заешки киселец. Дребно тревисто растение с тройни като детелина листа с кисел вкус и розови цветове; зайчи киселец, кисела детелина, киселче, киселица2, щавел, щавляк. Oxalis acetosella. В гората се срещат момина сълза, заешки киселец и други. Те са сенкоиздръжливи растения. Бтн VI кл, 9. Заешки уста. Диал. Вид градинско цвете, чиито цветове приличат на устни на заек1. Заешки уши. Диал. Растението самогризка. Заешко жито. Диал. Растението власатка.
~ Заешка тупурдия. Разг. Пренебр. Несериозни действия, които не заслужават внимание, не будят тревога. Колкото се касае до втеляването на турското правителство, при такива открити и нагли агитации, при толкова шумно въоръжаване и готвене за въстание на България, то се обяснява чрез неговата слепота и презрение към нарасналите сили на раята. „Това са заешки тупурдии“ – казваха благодушните ефендета. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 87. Той заповяда да ма извадят навън край р. Осъм и там да ма заколят. Аз помислих, че това може да бъде заешка тупурдия, само за сплашване. З. Стоянов, ЗБВ III, 18. Имам заешко сърце; със заешко сърце съм. Разг. Много съм страхлив. Страхът беше си свил здраво гнездо в сърцата им. – По-малко сме, Бърдовка – забележи Серафим. – Махни четиримата убити и десетте ранени... – А и двама-трима със заешки сърца. Уж се причестиха с татарска кръв и пак са си то – сърдито промърмори Стан. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 232-233.