ЗАЖАДУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. с предл. за и (рядко) прех. Започна да жадувам. Мекият предпролетен полъх приспиваше неспокойните им сърца – от тежки дни и нощи зажадували за почивка. З. Сребров, Избр. разк., 94. Нали трябва да си огледваш мома? Че майка ти откога е зажадувала за отмяна! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 191. Слънцето хвърли дълги сенки и покани еснафите на отдих и почивка. Душата зажадува въздух и простори. Ст. Чилингиров, ПЖ, 16.