ЗАЖА̀ЛВАМ, -аш, несв. (диал.); зажàля, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да жаля. Пък тези овце какво са се разблеяли, да са зажалили отзарана. П. Тодоров, Събр. пр II, 159. Ако зажалиш нявга за драмска ракия – / дойди на гости – / с кон шарколия. / Татко ракия ще ти налее, / старите песни ще ти попее. М. Минева, МП, 6. Зажалиха селяните, / и млади, и стари. / Момите ги сичките, / зла слана попари. Ив. Вазов, Съч. IV, 21.