ЗАЖУЖУ̀КВАМ, -аш, несв. (рядко); зажужу̀кам, -аш, св., непрех. Започвам да жужукам. Цъфнаха по брега тръносливките, в белия им цвят зажужукаха пчели. З. Сребров, Избр. разк., 7. В тъмната корона на черницата запърхаха птичките. Зажужукаха пчели. М. Яворски, ХСП, 107.


Източник: Речник на българския език (онлайн)