ЗАЖУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; зажу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Започвам да жуля. Детето развъртя глава и с малки юмручета зажули очите си. М. Яворски, ХСП, 316. Рекох пак да го моля, дано земе от дума. Като ме зажули тоя старият, та ме направи резил пред всичкия свят. Н. Попфилипов, РЛ, 35. – Съвсем добър, полк. Иван Никифорович! – А според мене не е най-добрият в дивизията. Но като ги зажули немската артилерия – тогава ще видим... П. Вежинов, ВР, 118-119. зажулвам се, зажуля се страд.