ЗАЖУМЯ̀ВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от зажумявам; замижаване. Едното оцеляване е низ от компромиси, от премълчавания и съглашения. Силното зажумяване и завиването презглава не спасява никого от разнообразните форми на съучастие с бандитите. Е 2001, 1997, кн. 4, III.