ЗАЖЪЛТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зажълтèя, -èеш, мин. св. зажълтя̀х, прич. мин. св. деят. зажълтя̀л, -а, -о, мн. зажълтèли, св., непрех. Започвам да жълтея, да ставам жълт. Настъпи есента. Вятърът тръгна из Равна гора и дърветата засвириха, зажълтяха. П. Бобев, ГЕ, 103. Буките на Татар дере са вече зажълтели, бориките изтънко свирят при всеки полъх на вятъра и показват, че лятото си е изпяло песента. Н. Хайтов, ШГ, 156.
ЗАЖЪЛТЯ̀ВАМ СЕ несв.; зажълтèя се св., непрех. Започвам да се жълтея, да изпъквам с жълтия си цвят. Както белият вятър чупи ледовете в реката и край бреговете се зажълтеят мартенички, тъй и в неговото сърце взе да кълни нещо ново. Кр. Григоров, Н, 159. Надвили са я [баба Гена] вече години, и все пак фитариите ѝ пред прозорците от ранна пролет като се зажълтеят с латинка, цяло лято цвете не прецъфтява по тях до късна есен, докато снегът засипе димитровчето. П. Тодоров, И I, 74.