ЗАЖЪ̀НВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от зажънвам и от зажънвам се. Жътварката сякаш косеше ечемика и снопите лягаха, лягаха. – А честито ви зажънване – най-сетне се провикна Тодорин. РД, 1950, бр. 109, 2.
– Друга (остар. и диал.) форма: зажèнване.
